Къщата до Гробищата

Закия се усмихна и каза;

-Нали знайш ,че те очаквах..за прилепчетата по леко с тях ако убичаш и все пак извинявай за следенето ,но трябва да знам колко се развиваш и дали все още има малко злоба в теб и май има дочух ,че пак си пила кръв това леко ме зарадва..

Като се обърна и я погледна в очите.

Червените и зеници гледаха само него , а сребристата й коса се полюшваше леко от вятъра
-защо искаш да стана отново страшния вампир от преди - изсъска Мока и пристори леко очи

Закия каза:

-Ако незнайш ще тикажа в този свят силата раководи всички вампирите сме малко ,а убийците са много останеш ли както преди най вероятно да те изнасилят и убият ,а така поне има шанс да ги убиеш ...

-може да имаш информация за мен .. но не знаеш абсолютно всичко за мен - каза тя и кръстоса ръце

Закия каза:

-Знам,но и това което знам ми стига..

Като се обърна и си продалжи с убиколката и прегледа над гробищата..

Мока седна на стълбите на къщата и се замисли над нещо

Закия видя ,че всичко е както винаги и се разпадна на прилепчета като тръгна на другаде.

Мока стана и влезе вътре в къщата

На Мока и хрумна прекрасна идея и тя си замина

Закия дойде на единственото място кадето му беше най добре и седна на покрива на къщата като се загледа наоколо и се замисли за нещо.

Закия скочи и отлетя на някаде.

Реви влезна в къщата и се просна на леглото...