Маковата поляна

-е немога да забравя това ми е любопитно

-Е не е чак толкова важно, защо трябва да си толкова любопитна?

-защото и аз нз що хД

Той се засмя и каза
-Забавна си хД

-забавна?

-Ти си една от малкото хора, които поради незнайни причини ме карат да се усмихвам хД

-радвам се че е така - каза Мока и се усмихна

Момчето се усмихна, след което погледна Мока и каза:
-Така и така се срещаме за първи път и още не сме се опознали...Ще ми разкажеш ли нещо повече за себе си?

-ми аз съм може би последния кралски вампир.. Преди бях сложила кръст който беше като печат на силите ми сега се махна и така хД

-Аха, ясно, значи сме малко противоположни хД...аз съм първият от многото Шинигами. Работата ми сигурно ти е позната - аз отговарям за смъртта на всички в тази вселена...Но по едно време ми стана адски скучно и за това реших да се преселя в човешкия свят.

-ясно.. а аз търся приятели

-Може да се каже, че аз също съм така

-искаш ли да бъдем приятели - усмихна се Мока

-Ами, да, нямам нищо против

Мока скочи върху него
-толкова се радвам ^^

-И аз също - отговори той, като я погледна и се усмихна леко

Мока също се усмихна и го бутна по нослето с пръстче

Самаил си я гледаше

Лицето й сякаш сиаше

Той протегна дясната си ръка и прокара пръсти през косата й

Мока го гледкаше

-Между другото, някога казвали ли са ти, че си много красива? - попита я той

-не

-Тогава значи аз съм първият, който ти го казва

-да така е