Къщата на Сая Блууд

- Хмм не си кръвожаден вампир.. Тогава какво точно си ?

-Полу вампир полу човек. Последната от рода си.
Каза тя.

- А аз съм първи от моя..
Каза той, като се усмихна.

Сая се усмихна миличко и погледна шишенцето.
-Но все пак искам да съм само човек.

- За какво ти е ? Ако се държиш добре може да си перфектното същество..

-Защото ми писна да пия кръв и да стоя винаги в тъмнина.
Като го погледна.
-Все едно. Та значи си първия върколак.

- Да..
Каза той, като погледна стаята :
- Хмм.. Не ми изглежда чак толкова залостено. Не те ли е страх, че може да се проникне къс светлинка тук ?

-Не. Страхът е слабост, а аз нямам слабости.
Каза Сая като стана и започна да подрежда оръжията дето обикновенно носи със себе си.

- Хмм та с какво се занимаваш ?

-Убивам вампири.

- ИНтересно занимание.. Но не си ли прекалено малка ?

-Възраста няма значение.
Каза тя като сведе глава и седна пред него. След няколко минути го погледна като той видя че очите и светят в синьо.
-Обучавана съм още от 5 годишна възраст. Осонивотеля ми беше човек, но се би срещу вампирите сякаш им е равен.

- А аз съм обочаван от вампир който убих..

-ПОздравления.
Каза тя като се усмихна.
-ЗА това че си го убил.

- Нямаше нищо красиво във смъртта му.. Той просто я заслужи..

-Както и да е.
Каза тя като отиде до прозореца.
-А само да те питам. Да отвеся ли че в тая тъмнина е малко неловко да стои с друго същество

- НЕ е нужно.. Моята Раса също обича тъмнината..

-Nqmam predvit tova. Prosto do sega ne sym bila s nqkoi v edna staq sama.

- Амм ок.. Ако искаш да си ходя ?

-Тъй като не си вампир можеш да останеш колкото поискаш.
Каза тя като махна пердетата и влезе малко светлина.

- ОК..
КАза той, като погледна към светлината.

-Впрочем ти на колко си?
Попита го тя като пак си седна на дивана и отпи от шишенцето/

- Много.
КАза той, като затвори очи..

-Na kolko mnogo.

- Хиляди стотици.. Кой ги брои..